Винаги съм усещала, че мога да променя света, който ме заобикаля по своя малък начин, не с големи крачки, а с малки, живи корени. От дете усещам силна връзка с природата, а дърветата винаги са били за мен символ на устойчивост, спокойствие и живот. Именно тази връзка с времето се превърна в осъзнато желание да правя нещо реално и полезно за средата около нас.

Болката от свлачища, които отнемат човешки животи и цели домове. Болката от пожарите, които унищожават горите ни. Болката от наводненията, които оставят след себе си пустота. Всяка такава новина е рана в сърцето ми. Всичко това ме накара да преосмисля. Плановете ми бяха да започна след пет години, но усещанието всеки път, когато чуя такава новина, не ми позволява да чакам. 

И затова избирам да действам. Да дам глас на всяко дърво, което ще расте след нас. Да засадя надежда тук – в Бургас, в Странджа, а ако е рекъл Бог и извън тази географска ширина. Защото знам, че няма време за отлагане. Днес е денят, днес е моят и вашият ден, в които можем да променим нещата.