Някои идеи идват тихо. Други идват като вътрешна повеля и не те оставят да ги отложиш. „Гласът на дървото“ се роди точно така – от усещането, че вече не искам само да преживявам болката от това, което се случва с природата, а да направя нещо реално, колкото и трудно да е началото.

Винаги съм усещала близост с дърветата. Не като символ, а като нещо живо и истинско. За мен те носят сила, спокойствие и онова усещане, че светът все още може да бъде цял. С времето тази обич започна да се превръща и в отговорност. Колкото повече виждах новини за пожари, свлачища и наводнения, толкова по-ясно разбирах, че не искам каузата ми да остане в бъдеще време.

Професионалният ми път мина през журналистиката, маркетинга и управлението на проекти. Това ми даде опит да организирам, да свързвам хора и да превръщам идеи в конкретни действия. В един момент си дадох сметка, че всичко научено досега има смисъл само ако го вложа в нещо, което оставя следа отвъд ежедневната работа. Така се появи решението да създам фондация, посветена на залесяването и на изграждането на общност около тази мисия.

Първата ни стъпка е ясна: „2000 дървета за Бургас“. Това е началото, с което искаме да покажем, че каузата има посока и че думите ще бъдат последвани от действие. Избираме да започнем от място, където нуждата е видима, а смисълът – непосредствен. Защото градът също има нужда от повече живот, повече сянка и повече зелено бъдеще.

След Бургас погледът естествено ще се насочи и към Странджа – към територии, където залесяването означава възстановяване, устойчивост и грижа с дълъг хоризонт. Вярвам, че една фондация има смисъл не когато обещава много, а когато започва честно, стъпка по стъпка, и не се отказва.

Ако тази идея ви докосва, можете да станете част от нея по различни начини – като дарител, доброволец, партньор или човек, който просто избира да застане до една жива кауза. Защото „Гласът на дървото“ не е история за един човек. Това е начало, което има смисъл само ако се превърне в общ път.